Може би всеки от нас е имал период в живота си, когато е бил пленeн от нещо, което не може да разбере? И не винаги това е било религията. Легендата за вампира е едно от тях.

Митични същества са населявали съзнанието ни, провокирали са ни, така че да приемаме света в неговата ирационална форма. Вампирът е от тези същества.
Според народните предания, той е на ръба между живота и смъртта,между доброто и злото. Пият човешка кръв. Зооморфни същества, които приемат формата на прилеп, паяк или куче. Наричат го: въпир, упир и кръвник. Учените предполагат, че образът, такъв, какъвто го познаваме в момента, запечатан в литературата и киното е създаден в Западна Европа, разбира се с „подкрепата“ на източноевропейски легенди.


 
Интересно е, че преданията за живи мъртъвци, които се хранят с кръв, присъства във фолклора на всички народи. В световната митология тези същества се подвизават с различни имена: Вавилон – злият дух Лилу, Шумер – кръвосмучещата Акхару. Женски демони, вероятно отглас от матриархата, които скитали часове в тъмнината (символ на жената) в търсене на жертви – бебета или бременни жени. Поради териториална близост зъл дух на име Лилиту, бил присъединен към юдейската митология, под името Лилит. В Индия, интерпретацията на вампири, придобива по-познат образ, но донякъде. Там са осъзнати като "немъртви", живеещи в чужди трупове. Обитава гробищата. Индия е страната с най-богат набор от вампирски видове. Дори богинята Кали приема подобен образ. В Египет почитали Секмет, дарявайки й алкохол с цвят на кръв. В китайската митология, обаче интерпретацията на тези същества, като че ли показва модерен вид, а именно изсмукване на жизнената енергия от техните жертви.

„Оригиналът“ на филмовата индустрия е еквивалент на представата за вампири в славянския   фолклор. Митовете за унищожение на немъртвите, предлагат: отрязване на глава, изгаряне, кол в сърцето, добре е да е сребърен, чесън, разпятие и светена вода. Като последните препращат към период от историята на Европа, когато християнството е проникнало в бита на обикновеното население. Преплитат се обаче и мотиви, които изцяло принадлежат към славянската митология: боговете не допускат в отвъдния свят хора, които са се занимавали с черна магия. Такива хора, остават в света на живите, където да блуждаят и страдат. Тези духове можели да се вселяват в различни човешки тела, но предпочитали своите. Нужна им била топла човешка кръв, с която да се хранят. Според славяните, вампирите били доста пакостливи: заплитали косите, което обърква мислите и намалява силата на човека, което отпраща към еврейския мит за Самсон. В Древна Елада съществува история за вампирско създание на име Ламя. Тя била любовница на Зевс, но когато Хера разбрала се разгневила. Измислила как да отмъсти на съпруга си. Накарала Ламя да полудее и да изяде децата си. Когато бедната жена разбрала какво сторила на децата в яростта си, тогава се превърнала в безсмъртно чудовище с глава и торс на жена и тяло на змия. Всяка вечер преследвала и пиела кръвта на малките деца. Съществува и вампирски демон, за когото се предполага, че е слуга на Хеката. Приписват се вампирски качества на вакханките, освен вино, те пиели и кръв. В Арабската митология също има подобни създания, наричани таласъми или вампирски демони, които се хранели с бебешка кръв и живеели в гробищата. Шотландски предания също свидетелстват за подобни създания. Същество от женски пол, отличаващо се с удивителна красота, облечена в зелено. Примамва мъжките си жертви към смъртта.

В Германия се смята, че новородено, което е отбито от кърмата и отново закърмено се превръща във вампир. Тези създания обичали да ядат женски гърди, особено ако имали роднинска връзка с жертвата си. Подобно суеверие има и в България, но води към свръхестествена способност: да урочасва. В българския фолклор вампирът се ражда, когато близките на починалия не са спазвали правилата при погребването и след това до 40-тия ден. Тоест, той е възможно да се появи не от ухапване или мистично присъединяване от страна на други подобни на него, а единствено в следствие на смъртта си. Първоначално, ако роднините бъркат нещо той се появява или в сънищата или в къщата си нощно време като дух. Чука по прозорците, стъпва по дъските на тавана и кара дървото да скърца. Ако е много ядосан “притеснява” живите и малко по-брутално, най-често като отваря и затваря шумно вратите. По презумпция близките разбират какво се случва и въпреки че знаят, че това е духът на техния наскоро починал роднина се страхуват.
Всеки вариант от легендата за вампира възниква независимо един от друг...

Интересно:
Идеята за вампира произхожда от праславянската вяра в световния зъл дух Упир. Славяните изпитвали страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили, за да се предпазват от труповете, за които вярвали, че са вампирясали:

• Режели главите им и ги слагали между краката;
• Режели ходилата и ръцете им;
• Връзвали с въже цялото тяло;
• Забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, нажежен шиш, или гвоздей;
• Слагали гарванов нокът — зад дясното ухо.

През 1047 г. за първи път се споменава думата “юпир” в документ към руския принц за “Юпир Личи” или порочният вампир.

Келтите заравяли мъртвите с лицето надолу. Починалият трябва да влезе в отвъдното, а главата му да е обърната в "правилната посока". В Източна Европа в устата на починалия да се поставя скилидка чесън.

Думата "вампир" е унгарска, но със западнославянски или цигански произход и се е разпространила в Европа чрез преводите на немските записи за случаите на вампирски истерии. Първото използване на тази дума в английския език се отнася към 1732 г., когато в статия, посветена на финансовите въпроси алчните длъжностни лица били наречени „политически вампири“, стремящи се със своята данъчна политика да пресушат обществените доходи. Накратко - кръвопийци на буржоазията.

Английският поет Лорд Байрон също сътворил недовършен роман за вампирите.

Въпреки, че се смята, че кръстът е добро оръжие срещу вампирите ефектът му се базира само на вярата в силата му.

Упир е един от най-древните духове в славянската митология. Първоначално славяните вярвали в съществуването едиствено на две свръхестествени сили, които управлявали света — благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща напомнящ християнския Сатаната. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината — зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие. На по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл дух — кръвопиец, наричан вампир. (Източник: Уикипедия)
Развръзката:
Историята ни показва, че в началото тези хора били просто канибали. В последствие учените доказват, че легендата за вампирите може да се обясни с болестта – бяс. Описанието на основните отличаващи ги черти от хората съвпада със симптомите на болестта. Кулминацията на разпространение на вампирите съвпада приблизително в периода 1721-1728 г. в Унгария. Точно тогава се оказва, че е имало епидемия от бяс. Болните не понасят силна миризма, а чесънът притежава такава. Около 25% от страдащите хапят хора. Страхуват се от образа си в огледалото. От подуването на лимфните възли и мускулните спазми издава хрипливи звуци и оголва зъбите си. Страдащите от бяс не обичат слънчевата светлина - дразни очите им.

10.09.2008г./Блага Димитрова