С оптимизъм излекувах тялото си!

41 коментара4/5

"...Минаха два месеца от момента, когато започнах да препрограмирам съзнанието си и дойде време да отида на преглед при лекаря си. Лекарят остана изумен. От рака нямаше и следа.“

Скоро ви бяхме предложили алтернативен метод за лечение само чрез силата на самовнушението и волята, която ни вдъхва оптимистичната нагласа. Колкото и изумително да звучи, това лечение е действително изпитан и ефикасен метод, който, освен че може да излекува всяка болест, може да направи тялото ви  по-устойчиво, а вас самите – много по-силни и изпълнени с желание за живот.

Възможно ли е наистина човек да се излекува от болестите си – по-сериозни ли не, само чрез волята на оптимистичната нагласа и силна воля? В следните истории, хора разказват как са успели да надвият най-страшните изненади, поднесени им от съдбата. Тези, които са застрашили здравето, респективно и живота им.

7802_2.jpg

Книгата на руската лечителка Майя Гогулан и дъщеря й Анна Соловьова не е само история за едно чудодейно оздравяване, нито просто разказ за ролята на волята и вярата в борбата за здраве. Тя е практическо ръководство по мобилизация на вътрешните ресурси в човешкия организъм в борбата му с най-страшните болести.

Ето какво разказва тя: „Аз не съм лекар, не съм екстрасенс или шаман, не съм ясновидка.В моя живот е имало предостатъчно такива капани. Скрофулоза, лимфаденит, ушни болести, заболявания на гърлото и носа, ревматизъм, сърдечна болест, малария, тумори, анемия, всичко това. Как ли не ме лекуваха моите баби, лели и родители... Нищо не помагаше. Но изпратиха баща ми да работи в Крим и още с пристигането ми там се превърнах в здраво дете. Всички болести изчезнаха напълно. По цели дни тичах по къси панталонки на въздух, къпех се в морето, ядях пресни плодове, зеленчуци, ядки. С цялото си същество чувствах сливането си с природата.

Но ето, че избухна войната. Баща ми отиде на фронта, а нас с майка ми ни евакуираха от Крим в Урал. Точно там хванах малария. Нямаше лекарства, а студът и гладът усложняваха протичането на болестта. Имах треска през ден, а след пристъпа, като изстискай парцал, бавно си възстановявах силите. Това продължи почти година.

7802_1.jpgВеднъж случайно чух, как, обсъждайки моето състояние, възрастните плачеха: те смятаха, че не могат да ми помогнат и ще умра.
"Нима възрастните, големите умни хора не знаят как да помогнат на мен — детето" — мислех си. — Тогава защо им се доверявам? Защо сама не потърся спасение?"
И започнах да търся. Забелязах, че пристъпът идваше през ден и започваше с това, че студени като лед, стъпалата ми се докосваха едно до  друго и мигновено цялото ми тяло така се разтрисаше, че бе невъзможно да се спре. Пристъпът завършваше едва след два, три, четири часа. Със студена пот и страшна слабост потъвах в черната пропаст на небитието.

"Достатъчно — си казах, — повече няма да допусна това нещо".
В деня, когато отново трябваше да настъпи пристъп, реших да се опитам да го предотвратя. Притиснах колената, стъпалата раздалечих и съединих дланите си. Насочих цялото си внимание към това да не се докосват стъпалата ми. Така лежах през целия ден. И през този ден нямаше пристъп. Не получих и следващия път — пристъпите въобще се прекратиха. Това беше победа. Тя ми даде вяра, че в мен са заложени някакви сили, които могат да превъзмогнат болестта. Вярата ме съпровождаше през целия ми живот.

Спомням си и трудната 1965 г., когато ми откриха огромен тумор на матката (големината му съответстваше на 17-седмична бременност), а в същото време хемоглобинът ми беше 37%. Без да се съобразяват с това, ми предложиха незабавна операция. Но след такава операция, не само никога не бих могла да имам деца, но и би трябвало да забравя, че съм жена. И категорично отказах. "Ако природата ме е създала жена, тя ще се бори за мен — реших аз. — Ще се опитам с тумора да родя дете. Или туморът ще ме погуби или аз него".“

Майа успява да надвие тумора сама и без медикаменти.  Така започва да проповядва метода си на лечение из целия свят.

Мартин Брофман разказва своята история в книгата на Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко“.

„На 34 години се озовах в болница и лекарите ми казаха, че имам тумор, обхванал гръбначния ми мозък. Беше злокачествен и диагностициран като навлязъл в неизлечим стадий. Казаха ми, че ми остават от два месеца до една година живот. След няколко седмици на пълно отчаяние реших да опитам да си помогна сам.

Започнах да медитирам два пъти на ден по 15 минути. На въображаем екран, в ума си, изобразявах своето тяло и рака. Всеки път, когато „виждах" тумора, си го представях по-малък от предишния път. Все пак всичко се извършваше в ума ми. Можех да си го представям, както си искам. Мислено виждах как раковите клетки се разпръскват под действието на имунната ми система и си казвах, че ги изхвърлям от тялото си всеки път, когато ходех до тоалетната. Щом дочуех някакъв вътрешен глас, нашепващ ми, че състоянието ми не се подобрява, аз го усмирявах, настоявайки, че в действителност се оправям. Медитирайки, си повтарях непрекъснато: „Всеки ден, във всяко едно отношение аз ставам все по-добре и по-добре", докато не си повярвах.

Освен заниманията с медитация, реших да подкрепя усещанията си за подобрение на състоянието ми и по други начини. Когато в тялото ми възникнеха странни усещания или болка, аз вече не се плашех от мисълта, че това е ракът, който расте и ме приближава към смъртта, а си казвах, че това е „енергия", която действа върху рака, свива го, прави го все по-малък и по-малък и ме кара да се чувствам все по-добре. След това вече очаквах с нетърпение тези усещания, от които преди така се боях.
Постоянно, всеки ден аз си напомнях за начините, по които състоянието ми се подобрява. Внушавах си, че храната, която ям, е изпълнена с енергия, постепенно възвръщаща ми здравето. Напомнях си за хората, които ме обичат и утвърждавах, че тази любов също е енергия, която може да бъде използвана и да ускори процеса на оздравяване.

Нямаше как да знам дали всички тези техники действаха или не, но реших, че ако се чувствам по-добре, значи сигурно са ефикасни. А всеки ден, точно както си внушавах, подвижността и енергичността ми нарастваха.
Минаха два месеца от момента, когато започнах да препрограмирам съзнанието си и дойде време да отида на преглед при лекаря си. Лекарят остана изумен. От рака нямаше и следа.

7802_0.jpg

Доктор Патрисия Норис от фондация Карл Менингер, която учи своите пациенти да използват силата на мисълта за борба с болестите, разказва историята на едно деветгодишно момче, което се излекувало от злокачествен тумор с помощта на визуализация тип „Междузвездни войни".

„Гарет Потър се намираше в последен стадий на болестта - оставаха му само около шест месеца живот. Имаше вирулентен, злокачествен тумор. Лечението с облъчване не даде никакъв резултат. Хирургичната намеса беше невъзможна заради местоположението на тумора. Ако паднеше, момчето дори не можеше да се изправи само.

Той започна да си представя своята имунна система като силна и могъща. Използвал визуализация от филма „Междузвездни войни" - мозъкът му бил слънчевата система, а туморът - зъл нашественик. Себе си той си представял като предводител на боен звезден ескадрон, който се сражавал с рака и побеждавал.
Гарет използваше тази техника в продължение на двадесет минути всяка нощ. Отначало неговото състояние се влоши, после постепенно започна да се подобрява. След пет месеца беше направена томограма на мозъка. Туморът беше изчезнал.
След като разбра, че лечението с облъчване не помага, беше използван само методът на визуализация".

Стигаме до заключението, че организмът е самолекуващ се механизъм. Не е невъзможно или страшно да опитаме да си помогнем сами. Никога няма да си навредим, може само да си помогнем!


Източници:

www.kehoeducation.com
kamen4o.polyplast-4.com/books/18.doc



10. 06. 2008 г. / Материалът изготви: Радостина Пеева

41 коментарaДобави коментар »

Nadezda

От Nadezda11.02.2009, 14:48 ч.

Много благодаря на Луиз Хей и на Уейн Дайър за това , че ми помагат от доста време.Намерих книгите им , в момент, когато не виждах изход. Трябва да сме силни , за да се противопоставим на ежедневието , възпитанието и...

Виж всички коментари за "С оптимизъм излекувах тялото си!".

Още от "Загадъчно"

Символика на числата

Символика на числата

Всяко число крие зад себе си скрита символика. Понякога различните култури тълкуват значенията на числата по различен начин, а друг път мислят единодушно. Какво казват числата извън математиката?

Карма

Карма

Кармата е реализацията на нашето поведение и последиците от всяко действие.

Годината на Луната

Годината на Луната

За повечето хора Луната е просто спътник на нашата планета, но всъщност те притежава много по-големи правомощия и от астрологична гледна точка може дори да диктува настроенията и решенията ни. Март месец предстои да влезем в годината на Луната – какво вещае тя?