Още от създаването на човека, в неговата природа е заложена слабостта той да бъде изкушен. Колкото и наивна да ни звучи историята с библейското сътворение на света, Адам и Ева и тяхното прогонване от Рая, тя носи дълбоко послание.

То се корени в схващането, че основната идея, която проповядва изгонването на първите хора от Рая, е обвързано с първородния грях.
И тъй като е излишно да задълбаваме допълнително в Стария завет, да извлечем есенцията. А именно, че всеки извършен грях, ще бъде последван от възмездие. Ако не сега, то след смъртта ни.

Но нека си отговорим първо на няколко въпроса. Какво е грехът? И по какъв начин сме окрилени, ако не грешим?

Грехът е престъпване на моралните принципи, установени от всемогъщия Бог и, спрямо които сме задължени да водим живота си, за да е хармоничен и безпроблемен. Всяко едно отклонение от тези предварително предначертани норми е прегрешение.
В по-общ смисъл, грехът е нарушаване на морално-етични норми, установени от обществото.

Какво се дефинира като грях? Грях е да си служиш с измама, да лъжеш, да крадеш, да убиваш, да изневеряваш. В общи линии 10-те Божи заповеди и по-точно тяхното пристъпване е ужасно прегрешение.

Християнските догми определят седем смъртни гряха. Това са: похотливостта, чревоугодничеството, скъперничеството, леността, гневът, завистничеството и горделивостта.

И тъй като няма безгрешни хора, сигурно всеки от нас разпознава поне една черта в характера си, която го е подтикнала в определен момент да пристъпи божите повели.

Какво наказание следва да ни застигне, ако не водим живот, угоден на Бог? Наказанието би следвало да е жестоко.

Схващането гласи, че греховете, които сме извършили в живота си, ако преобладават над добрите дела, могат да надделеят и съответно да попаднем в Ада. Само стойностните хора заслужават да отидат в Рая. Тези, чийто житейски път не е бил обременен от излишни нечестиви мисли и злини.

Светът, който обитаваме днес обаче е алчен за пари, слава, власт. Често индивидуалното щастие се съизмерява с нещастието на други. Метафорично казано, борбата е голяма и само най-силните оцеляват. В подобна обстановка е неизбежно да избягаме от греха. Всеки труден път, по който поемаме към някоя цел е неизменно осеян с не едно препятствие. А на всеки от нас е ясно, че препятствията и трудностите, които срещаме, за съжаление често ни задължават да прекрачваме моралните и етични принципи, общовъзприети или наложени от нас самите. Оправдани ли сме тогава? Надали ...

Самата човешка природа е устроена страшно лабилна. Лесно се изкушаваме, поддаваме се на влияние, понякога нараняваме хората по пътя си. Такива са законите на живота, който живеем и те са в противовес с привидно перфектно-хармоничната библейска действителност.

Ясно е, че е невъзможно да водим абсолютно безгрешен живот. Такава е обстановката, в която битуваме. Никой не може да гарантира какво ще се случи с нас след смъртта ни. Никой не е убеден дали съществуват Ад и Рай.

От нас зависи обаче да се стремим поне да редуцираме ежедневните си прегрешения и когато осъзнаем, че сме извършили грях, да имаме смелостта да си го признаем и достойнството да се разкаем. Все пак, ако има Бог, той е всемогъщ, всезнаещ и всевиждащ и, ако сме искрени, той ще ни прости.


18. 03. 2008 г. / Радостина Пеева