Смъртта – умеем ли да я приемаме?

28 коментара0/5

Смъртта е нещото, което плаши човешкото съзнание най-много. Това е най-тежкият момент от живота, с който рано или късно всеки се сблъсква. Изисква се сила, кураж и философски мироглед.

Разбира се, лесно е да си го кажем по този начин, но когато се сблъскаме очи в очи с нея, малко могат да запазят силата на духа си.

Как може да я приемем, когато тя отнема най-близките ни? Как може да сме подготвени, осъзнавайки, че повече никога няма да видим човека, който си отива, няма да сме способни да го прегърнем, да разговяраме, да плачем и да се смеем заедно с него. Как може да свикнем с мисълта, че него вече го няма?

7150_1.jpg

Моментът на адаптация е най-труден. Съзнателно, починалият е присъствал в живота ни, повече или по-малко. Колкото по-привързани сме били към него, толкова по-голяма ще е болката. Неизбежно е да не ни боли...

Няма нищо нетипично в това, още по-малко срамно. Лесно може да си кажем „Такъв е животът“, но в моменти на силна мъка, трудно сме способни да разсъждаваме трезво, още по-малко философски.

Смъртта се разбира в различните култури съвършено противоположно. В съвремието тя е нещо лошо и болезнено за семейството и обществото, но при първите жители на българските земи - траките - смъртта е била оценявана позитивно - като избавление от трудния земен живот. Хората са се обличали с бели одежди и са празнували, когато някой е починел. Нещо повече, за всяка жена е било чест да съпроводи съпруга си в неговия път, като бъде погребана жива заедно с него. Траките са погребвали воините си, заедно с конете и кучетата им, както и златото на мъртвия.

Съвременното възприемане на смъртта е строго индивидуално. Всеки я приема по-различен начин. Има и хора, които просто не могат да я приемат.

Много често силната емоционална близост със загинал човек може да отключи болезнени депресивни състояния и емоционална нестабилност. Страдащият от загубата често сам е склонен да сложи край на живота си, защото не може да приеме да продължи напред без починалия човек до себе си.

Други много по-лесно преодоляват болката от загубата. Те страдат, но са наясно, че животът им продължава и такава е божията повеля – хората да се раждат и умират.

7150_2.jpgОще от появата ни на този свят, нашата цел е една и тя е главният навигатор, който определя житейския ни път, макар и на подсъзнателна основа – да се размножим и оставим потомство след смъртта си. Всичко останало са цели, придобити и развити в процеса на съществуването ни, изцяло на съзнателно ниво. Затова и радостта от всяка постигната цел не може да ни осигури пълното истинско дълготрайно щастие, с което ни дарява раждането на собственото ни дете. Разбира се, с всеки личен успех, ние изпитваме удовлетвореност, радваме се, но колко дълго трае моментът на триумф след постигнатото? Обикновено по-кратко отколкото ни се иска.

Така е устроен човекът. Ние се вглъбяваме толкова много в личния си живот, оставяме се на проблеми от всякакво естество да тормозят мислите ни, често живеем механично, без реално да се наслаждаваме на живота, докато го имаме.

 Появата на подобни мисли е неизбежна, когато се сблъскаме със смъртта. Осъзнавайки колко безпощадно кратък е животът, си правим равносметка как ли го живеем и ще оставим ли нещо след нас един ден, когато тя сполети и нас?

Колкото и философски да гледаме на този съвсем естествен процес, не може да избягаме от болката и усещането на празнина. Чувството, че някой си е отишъл от този свят не ни дава мира. Успокояваме се с мисълта, че той може да е отишъл на по-добро мястo и че така е било писано. В крайна сметка така е предопределено – хората да се раждат и умират.

И все пак страдаме. И това е естествено. Дори привидно да се сдържаме, болката може да е вътре в нас, да предпочитаме да сме сами в мъката си, сами да я преодолеем.

Всеки възприема смъртта по различен начин и по различен начин я преодолява. Колкото и да ви е мъчно, това е необратим процес. За съжаление е неизбежно и всеки ще я срещне. Затова бъдете щастливи тук и сега, радвайте се на живота си и не оставяйте на дребните неща да ви измъчват.

 Това, което е истински значимо са моментите с хората, които ни обичат и които ние обичаме. Това, което е безценно е чувството, че завинаги ще останем да живеем чрез поколението, което ще остане след нас. Такива са законите на живота. Така се развиваме и изграждаме. А кой знае, един ден човечеството може да успее да открие тайната на безсмъртието ...


26.02.2008г / Радостина Пеева

28 коментарaДобави коментар »

maripal62

От maripal6222.08.2013, 14:39 ч.

Здравейте,прочетох вашия пост.Мога дави разбера напълно,защото ми напомнихте за мен .Моята дъщеря си отиде и тя през 2007 от рак на стомаха.Само на 23 години.Беше студентка 2 курс в София.Болката е нестихваща.Бог да прости...

Виж всички коментари за "Смъртта – умеем ли да я приемаме?".

Още от "Загадъчно"

Нели Колева: Нумерология на Лична година 5

Нели Колева: Нумерология на Лична година 5

Всеки човек по време на своя житейски път преминава по няколко пъти през едни и същи Лични години като вибрации, цифри. Личните години се редуват от числото 1 до 11.

Каква алкохолна напитка подхожда на личността ви?

Каква алкохолна напитка подхожда на личността ви?

Любимата ви алкохолна напитка е като огледален образ на характера, дори визията ви. Тя е вашият уникален подпис. Ако пък все още не се установили коя е вашата алкохолна напитка, вижте коя от изброените ви пасва най-добре.

Какъв си според месеца на раждане: Октомври

Какъв си според месеца на раждане: Октомври

Какво издава месецът на раждане за характера ви и какво е типично за родените през месец октомври. Какъв си според месеца на раждане: Октомври